ВПЕЧАТЛЯВАЩ КОНЦЕРТ НА МЛАД ВИОЛОНЧЕЛИСТ

На 6 юни 2006 в зала №8 на НДК в рамките на фестивала “Софийски Музикални Седмици” изнесе концерт 13 годишният виолончелист Борис Недялков, ученик в Националното музикално училище “Любомир Пипков”
 Концертът интригуваше не само с детската възраст на изпълнителя, но и с богатата и трудна програма, включваща произведения от барока, романтизма и съвременността: Фрескобалди, Франкьор, Паганини, Менделсон, Барток, Папандополу, Попер.
 Музикалният педагог би си задал въпроса дали е правилно едно дете да се натоварва физически и психически с такъв сложен репертоар? Оказа се, че преподавателката Ани Атанасова, съвсем точно е преценила възможностите на Борис. В подготвителната работа много успешно го е извела до необходимото ниво на инструментална и музикална подготовка за убедително интерпретиране  на изпълняваните творби. Щастливо съчетание на таланта на ученика с компетентността и умението на преподавателя. В резултат – един концерт, доставящ радост, удоволствие и естетическо удовлетворение на професионалисти и любители, изпълнили залата.
 Младият виолончелист впечатли публиката с тоновата си култура и плътността на звука в сонатата от Франкьор, със щриховата отчетливост и безупречна координация с пръстовата артикулация  в “Токата” от Фрескобалди, с виртуозността си във Паганиниевите “Вариации Мойсей”,  в “Рапсодия кончертанте” от Папандопуло и “Концертна полонеза” от Попер, с богатата нюансировка и изразителност в “Песен без думи” от Менделсон, с усета си за характерната  ритмика и акцентуация в “Румънски танци” от Барток.
 Техническата лекота и сръчност, с които Борис преодолява трудностите, прецизната интонация, музикално-мисловна сигурност и сценично присъствие са качества, необходими за концертиращият инструменталист. С прекрасната си изява тази вечер Борис Недялков доказа, че ги притежава. Те са залог за една блестяща кариера. Разбира се, би трябнало да му се осигурят условия за артистично развитие. Периодичните консултации, които получава от проф. Майкъл Флаксман в консерваторията в Манхайм (Германиа), считам за едно добро начало в тази насока. Трябва да се полагат грижи за такива изключителни дарования. Те са национален капитал за българската култура. А на Борис бихме напомнили, че очакваме от него упорита работа – стимулиран не само от неговата любов към музиката и виолончелото, но и от надеждите, които му се възлагат, за да не разочарова своите учители и публиката, която ще следи неговото израстване.
 Накрая искам да отбележа, че за успеха на концерта има съществен дял и пианистката Венцеслава Тодорова, която по отношение на баланс и ансамблова коректност беше на необходимото професионално ниво.

Проф. Антон Хаджиатанасов
Доктор хонорис кауза на
Националната музикална академия
“Панчо Владигеров”